не искам да ходя на психиатър

...казва Майк Патън, удобно излегнат на психиатричната кушетка. Зад него дебеловрат чичко чинно записва всяко признание. (това е карикатура)

Смъртта на Майк Патън

М.П. умря в един ноемврийски вестник, притиснат между страниците с местни политически събития и някаква кръстословица. Думите и, надраскани и задрасквани, се отдръпваха с учудване: едрият, неумолим шрифт на заглавието важно клечеше над три колонки с "кратък обзор на творчеството" и дълъг, обширен и пикантен разказ за дивотиите му: митове и факти надничаха от хотелските шахти и осмърдяваха жълтата атмосфера.

М.П. не обичаше медиите, рядко даваше интервюта, а когато даваше, беше или смазващо лаконичен, или говореше пълни глупости, като едното не изключваше другото. Върхът беше, когато изпращаше някой от деветте си двойника да дава интервю вместо него, а понякога и да запише нещо.

"какво мислите за комерсиалната музика?"

М.П., преоблечен като шаран, се мята на сухия под без дъх. М.П. умира рибешки и нахранва някакви несъществуващи тълпи.

или:

М.П. облечен като Майкъл Корлеоне вади пищов от джоба си и изстрелва водната струйка в челото на жълторуса журналистка. Множествен оргазъм.

Един дзенбудист беше казал по повод на прозрението: "Постигнеш ли го, спокойно можеш да отидеш в кръчма, да се натряскаш и да продължиш да водиш нормален живот."

На М.П., мисля, изобщо не му пукаше за прозрението. Беше дресирал огромния си кожен куфар като куче: често си стягаше багажа без нужда или заминаваше без багаж, но той го следваше винаги и имаше какво ли не. Често онова, което ти трябва, е последното, което би се сетил да вземеш, но той имаше само такива неща. Веднъж на майтап пратил кучето си след някаква метафизична дивотия, а то, възмутено и обидено, изтичало до една канавка и изплюло всичките неща. После се помирили, разбира се, но М.П. така и не се отървал от подозрението, че нещо важно му е убягнало.

Не умрял от свръхдоза, нито от алкохолните изпарения от повърнатото, нито го застреляли, нито сам се застрелял.

Било съвсем просто: докато пиел сутрешното си кафе и стържел по плочата на един убийствено нормален ден, прочел във вестника, който куфарът изплюл, че в еди-коя-си-част-от-страната има размирици и "това е недопустимо в една демократична държава", а на следващата страница прочел трогателното "Майк Патън е мъртъв".

И се смял, смял, смял до смърт.