3 daemons

3 демона, 2 от които добри или зли; 1 - другото. виолетово и сиво.
сливен
игра между трима, за да извадят демоните си на показ и да разкрият кои са?

две сестри идиотки, когато едната спре да куца, започва другата
задминават ме в девин
едната хвърля пръчка в косата ми, ужасявам се и започвам да бягам
високи са, с ризи на райета и несъразмерни, едри тела

linx

http://www.hermetic.com/crowley/libers/lib216.html
http://www.hermetic.com/crowley/aba/defs.html
http://www.hermetic.com/crowley/littleessays/wonder.html
http://www.blavatsky.net/blavatsky/arts/MemoryInTheDying.htm

http://www.hebel.co.nz/technical/Panel%20Cladding%20drawings/index.php#3
http://www.ceco.net/index.html#bathroom
http://www2.dupont.com/Tyvek_Construction/en_US/tech_info/drawings_commercial.html

внезапна картина: син, празен плаж. разтеглен встрани образ, като от повреден прожекционен апарат. постепенно линиите се размиват и центърът на картината се отдръпва; брегът се удължава, бяга от мен. стъпила съм върху него, но ми се струва, че плажната ивица ще се скъса или ще ме завлече... все едно издърпват килим изпод краката.

беше се отучил да пише. "отучил" е точната дума; неотдавна или отдавна беше привикнал да превръща всяка своя мисъл в текст. написаният и прочетен текст му даваше плътност.
"плътност".
съсредоточи единственото си око върху тази дума.
имаше нощи, в които текстът го повличаше след себе си, влачеше го из стаята като обелка;
черен, лепкав текст-паяк, който затриваше очите му с черна линия и го изсипваше на масата.
празен и желаещ. думите бръмчаха в стиснатите му шепи, хапеха го, избиваха между пръстите като влага и се изкатерваха по изпъкналите вени. думи-игли, произволни откъснати електрони, несвързвани от нищо.
думи в себе си, думи оставени на себе си.
"аз съм един жалък драскач",
прочете
и
захлупи глава с ръцете си.

а после спря да пише.

не го усещаше като липса, не се замисляше. струваше му се, че нищо не се е променило, освен че вечерите се удължиха, а той все по-често се улавяше, че дълго, понякога с часове остава втренчен в една точка. не можеше да каже какво изпитва.
понякога си сипваше чаша вино, взимаше произволна книга от лавицата и се отпускаше в зеленото кресло. меко е, мислеше си; учеше се да отпуска постепенно тялото си върху него.
беше чел за това в някаква източна книга. торс, крайници, шия; накрая слагаше глава върху високата облегалка и затваряше очи. понякога заспиваше.

просто не мога да извървя обратния път: няма, не съществува ли друго след тези проклети плажове? разхвърляни остри миди; миди-зъби, на които режа краката си. няма кръв.
сякаш пясъкът я изсмуква, издърпва я като въже в пластовете си подземна, безлична влага; а отдолу се вдига студенината и се изкачва по тялото.
призлява ми: кълбо пяна изплува в устата и се отлага в гърлото, където студът я превръща в буца лед. сънувам арктически пейзажи, докато слънцето прогаря в кожата и избива на черни, възпалени белези от угасени цигари.

http://www.ruralstudiofilm.com/launch.html

http://cadc.auburn.edu/soa/rural%2Dstudio/