дъждът, опитите за сън

милиони прозрачни остриета, наточени толкова, колкото е необходимо
гравитацията
която не натрапва уравнението си, а спокойно принася дланта си в жертва:
на тази земя да принадлежиш,
и нито метър
нагоре. да ускориш или, напротив, забавиш крачките си, защото кръвта наполовина е
мръсна и когато се стича по лицето ми, си мисля за чистота;
защото чистотата не е нищо друго, освен мисъл за чистота
порочни полярни координати във вселена, която не познава център

часовниковият механизъм в дъждовния червей
незабележимите дупки в асфалта под които животът кипи органично, възторжено и мокро
чадърите
отварящи синтетичното си сляпо око и
ключът който никога не пасва в ключалката, докато прогизваш

ето
на тази земя да принадлежиш
и тук
да преглъщаш
сълзи сополи думи хапчета въпроси зародиши риби и
хладни
обли
капки дъжд