вероника

моята кръв
е
върху твоята тениска
защото съм жена, най-малко сутрин

когато слънчев куршум пробива челото ти
утрото е точен стрелец: без
следа от детски сън в сляпото учудване: бил съм
тук преди със теб & хиляди други момичета

вратата свети в зелено

за моите любими мъртви, сред които ти си най-синия
легло-саркофаг: да те запомня така, с косъмчетата наболи
в/у пубиса, не по-хладен от обикновено
смръзнати ръце растящи нокти сляпо тяло под което съм
археолог

опитай да ме убедиш в живота
преди
да избърша
кръвта от лицето ти
с тениска

реликва
свидетелство за чудо & ненужен афоризъм:

kill your idols
or
make idols of your killers



kill your idols
/before they kill you/


преди да избърша лицето ти с тениската си: реликва,
свидетелство за чудо
пред което ще се моля

моята кръв
е
върху твоята тениска

утрото прицелва светлината си,
петно върху
челото ти & следа от детски сън,
учудването в ъгълчето на окото: бил съм
тук преди с теб/хиляди момичета

вратата е винаги отворена

техните синкави лица, телата
в саркофази, стените пред които се оголвам
докосвам тялото си, опитвам вкуса
космите върху пубисите им настръхват
смръзнати ръце растящи нокти
към окото ми,
виж
виж ме

дай ми име
преди да съм загубила гласа си

исках да ти кажа толкова много неща
следобедните хавлии, хладните пръсти
висящи във въздуха & монетата
хвърлена & застинала върху ръба си

моите изтичащи надежди, не проговаряй
това
което
отхвърлих от чашата си, твърде мръсна кръв
люспа от прибързано изтичане
околоплодни води

очакването, ретина смразена от следобедния прах
събота
е ден
за
нищо
отлепям хартиената кожа на призрака,
лепкава е
опитай се да ме убедиш в живота си

езерото никога не е било