чиста проба

чиста проба тъга
в епруветка

а духът ми отива по дяволите
бутилиран
до следващото
размразяване

. . .

чиста проба тъга
той

е той и Той но
не и аз.

. . .


чиста проба тъга
систола
систола
систола

до пръсване

. . .

чиста проба тъга/
fuck me blind

. . .

чиста проба тъга
нещо като нож
нещо като
всичко на света

. . .

...и всичко ще бъде начало:
"аз съм потта, която избърсва от
челото си, и аз съм челото и дланта и
плача
когато убива мухи"

в един прекрасен нов свят
животните ще се нижат пред мен а аз ще мълча

какво е светът Ти
без имена?

антипоезия

...и ти ще вземеш последния ред: като ключ,
озъбен пред стена. в жестокостта няма смисъл,
говоря на стоманобетонните тела
изпълзяли изпод земята, за да умрат под моя
прозорец - в една празна вечер, мисълта ми тече
също толкова празно но бълбука и да, все още
някъде отдолу има кислород и белодробни спазми,
така необходими на живота. истина ви казвам,
не всяка вечер е отредена за поезия
не всяка нощ е бяла и лепкава
има само сутрини
в които ставам
правя си кафе
пуша
и не се страхувам от смъртта

п.п.

и какво ако в края на краищата
на всички краища
пише
КРАЙ

плажовете, след които няма нищо

...истината е че изобщо не знам как попаднах тук

/върти глава объркано, насам-натам; едва смогвам да стенографирам но се изкушавам с метафора: огромна невидима муха дразни очите му. зигзаг покрай лампата, нагоре-надолу, нагоре-надолу.
заковава поглед върху някаква точка, при все че тук няма точки; точката се разтяга в линия и зениците му се раздалечават твърде бързо и рязко, за да запази съзнание.
срива се върху масата и захлупва глава с ръце.

ослушвам се за бръмченето на муха./

...сякаш бягах от нещо, което непрекъснато се случва.
или пък не?
преди бягах със сигурност: знаете, шум от стъпки, които не идват
скърцащи брави, които не се отварят, ей такива неща
всичко онова което в тъмното изглежда

все си мисля че имаше и друг начин, но начин за какво?

/убеден съм, че той знае повече, отколкото казва. дори да не го съзнава. дори да не казва нищо. глупак -
не спира да дрънка, а изпод перото изскачат повече точки и линии, отколкото мога да понеса. запазвам спокойствие, повтарям наум всичко това, което знам със сигурност:
аз съзнавам
аз съм огромна двеставолтова крушка добронамереност
аз ще изтупам мрака от съзнанието и ще бъде светлина: а после, целият познат ритуал,
който си дължим -
сълзи на изкупление и благодарност,
опростени души и изпростели души
трудно е,
адски е трудно да не бъдеш бог./


а на мен всъщност ми се искаше да разкажа история
нали разбирате
не просто история от онези които разказват преди заспиване или нещо друго преди
та не просто история
ами историята, онази която все ми се иска да мога да разкажа
но я забравям или не намирам думи или просто слушател а
понякога ми се струва че не е истинска
а когато не вярваш в някаква история не можеш да я разкажеш по-добре да си пиеш пиенето и да си мълчиш
имаше един старец, който все идваше на масата ми с пълна чаша
и се опитваше да разкаже нещо
но се задъхваше закашляше ама че гадно, жълти старчески хрипове
ръцете му трепереха и се оливаше
и никога не успяваше да върже две думи
огромни мокри петна върху панталона му
какво се опитваше да каже?

по дяволите с тези истории
не не отбягвам въпроса а
какъв всъщност беше въпросът?
а да
...

не знам, наистина

нищо
ама наистина нищо.
плажовете свършиха и после нямаше нищо
а не ми се връщаше обратно там
нали разбирате
този пясък и това странно тихо море беше
странно и тихо

мамка му истина ви казвам
най добре е да си пиете тихо а после да заспите
не съм спал от седмици
на тези плажове просто не можеше да се спи
беше твърде
тихо

и онова момиче което в началото идваше а после спря
няма как да разбереш, казваше ми
откъде идвам
обичам да идвам тук и не продължавам
по-добре е да не продължаваш
там няма нищо

а къде се връщаш?, питам я
защото ако не продължиш така си мисля
винаги се връщаш

никъде
просто не се връщам

но ние с теб ще останем непознати дори на тези плажове
където нищо не изглежда непознато, ето не би ли поверил на
тези остри камъни краката си? - и какво е доверието, ако не кръвта
която вълните измиват защото вълни има дори да не ги чуваш

ослушах се
не чух нищо
но кръвта я нямаше

моля ви дайте ми нещо за глава ужасно ме боли глава главата ми ще се пръсне
бууум
нали не искате да видите тези чисти бели плочки опръскани с мозък

а мозъкът ми не е малко момчета така да знаете
мислите си че можете да разберете всичко за мен, щрак светлинният ви ключ и
нека бъде светлина
в съзнанието
светлина в кенефа
за да се избършем добре
светлина светлина светлина колко ли мелодии могат да се измислят по тази дума
и тези саркастични усмивчици, малки самодоволни искрици които крещят
да ние разбираме
разбираме
разбираме

и отваряте топло бяло крило за да склоня глава и да заплача а после да заспя
но главата ми ще се пръсне
главата ми ще се пръсне

моля ви дайте ми нещо за глава

има нещо гнило тук а и къде ли няма
ако съм бил на плажовете а аз бях там и
не се върнах защото понякога разбирате ли
(разбираме,
разбираме)
просто няма къде да се върнеш, така е
(разбираме)
няма къде да се върнеш
и
няма и нищо след това
след тези плажове няма нищо така каза момичето и аз и вярвам защото
тя никога не се върна но идваше от време на време а после спря
и ето аз съм тук
нали така
тук съм
главата ме боли твърде силно за да не съм тук
с пирон съм прикован към главата си а тя е една луда и празна глава

(моля те запази ме каза момичето веднъж два пъти и никога след това
моля те запази ме защото
понякога но само
понякога

много
искам
да
се
върна)