антипоезия

...и ти ще вземеш последния ред: като ключ,
озъбен пред стена. в жестокостта няма смисъл,
говоря на стоманобетонните тела
изпълзяли изпод земята, за да умрат под моя
прозорец - в една празна вечер, мисълта ми тече
също толкова празно но бълбука и да, все още
някъде отдолу има кислород и белодробни спазми,
така необходими на живота. истина ви казвам,
не всяка вечер е отредена за поезия
не всяка нощ е бяла и лепкава
има само сутрини
в които ставам
правя си кафе
пуша
и не се страхувам от смъртта