улиците биха написали поема от всички думи, които не разбирам: има нещо странно в това да знаеш не повече от 50-60 и ушите, подобно смахнати антени, да ги търсят в какафонията наоколо.
понякога ги улавям, но след тях потича друга верига от нови жизнерадостни непонятности и завлича малкото ми разбиране със себе си -
и това е хубаво,
както е хубаво в 5 сутринта да пристигнеш в хотела, да си налееш чаша превъзходна метакса от границата и докато намазът потича от съседната Селимийе, да потънеш в дълбок, пиянски, уморен сън.
Добро утро
п.п. пропорцията между кафето, млякото и меда е ключова, да.
No comments:
Post a Comment