..."прекарайте добре. оставям ви 2 бутилки вино, текила и някакво сирене в торбите ей там."
петдесетина метра по-надолу вдигам ръка, някаква кола спира. проспивам пътя до софия, главата ми е замъглена. опитвам се да мисля, но не се получава.
"сладкото е сбогом", ми каза един приятел и така, тази вечер ще бъде посветена на музика,
мълчание и никакви равносметки. как да скриеш, че не си спомняш нищо, нищо от миналите години, миналия месец, миналите дни, последния час
it's party time baby
белият лист отваря устата си: напиши нещо.
време е да започнем отначало;
(нали не познаваме началото си?)
звук от падаща гилотина и толкова много време за губене
преди да си затворил вратата, помисли: спря ли часовника?
поканих лудия с изкривеното лице на чашка,
оказа се скучен събеседник.
отдавна не се впечатлявам от странници, рисуващи върху салфетки - навън е студено и носът ми тече. прощавай, че осквернявам най-доброто в теб.
стените са лилави и това е всичко
/поезията свършва когато натиснеш 6, продължиш по левия коридор и почукаш
стените наистина са лилави/
наливам се с шампанско, слушам Воцек и Чугра и хич не ми е до равносметки. :)
хепи ню иър, ю ху
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
1 comment:
най-якия пост, който съм чела...тази година...
гуд лък, ой.
Post a Comment