танцувам сама в пясъка
на септември:
твърде топъл е, не му се доверявам
но нещо в мен се хлъзва и потича
към хладната прозявка на морето

събирам миди, джобовете ми
се късат и изтичат
хартиени огризки, звук от
перфорация, изостреният писък на влечуго,
поело първия си дъх и
детето вкопчено в опашката му:
искам да живея

. . .
танцувам сама, септември е
тридневно чудо
а после

летните удавници изплуват и поръчват сода.



морето е спокойно.
удавниците си поръчват сода
изгарящи
върху хавлии от варовик и
не се страхуват от смъртта.

(хор удавници):
винаги съм готова да се побъркам

не мисля, че ще има буря. ще плувам,
ще плувам колкото далече мога. първо
ще измия пясъка, грима си, а накрая кожата
защото отдолу съм риба
хлъзгава, без клепачи
малък втрещен ключ на сътворението
към всичко, което би могло да последва
към нахранени тълпи
все пак
съм само малка риба в огромното море
но е по-добре отколкото на пясъка
много по-добре
ще плувам ще плувам ще плувам но все пак
ще се върна на моя бряг, с прилива
изтощена ще се пържа в залеза,
твърде топъл за февруари и все пак
твърде топла съм за себе си - и тази вечер
не искам да съм сама
елате ако искате, донесете вино

винаги съм готова да се побъркам