узрей

отдръпвам се: стъклото е измамно хладно,
вън е денят -
такъв,
какъвто го оставих вчера. ступорът
е отстъпил пред спокойствието, риби
се отдръпват под леглото ми и не разбирам
дали сънят е свършил или
тепърва пъха клечки под клепача ми.

друго едва ли,
но умея да лъжа: умело сгънати, измислени кораби
се втурват след опашката на кит;
под пръстите мъртвецът
се обръща в прах и само мога да гадая
откога е тук. мъртъв, по-мъртъв, окото
което се вдига и плаче спокойствие.
двусмислената тишина на плажа, край който
се ослушвам за свистящи гуми и
отлагам
мъртва плът,
за да има на какво да стъпя.