посочи кого обичаш
каза баща ми
и ме поведе към олтара

посочи кого обичаш
каза баща ми
и на ръце ме вдигна над оградата:

градината е пълна с мъже
източени
подобно дървета и също така танцуващи
с мързеливото полюшване на клони: ала не ми е нужен
ветропоказател
достатъчно е да наплюнча пръста си
като онзи разлистващ празната книга
изненадва се на всяка страница сякаш я пише в главата си
бих могла да го прочитам за приспиване но някак
плашат ме хартиените му ръце
нощем се въртя и ще го смачкам
има и разни безделници с въртящи се очи
достатъчно е
да опиташ късмета си и да пуснеш жетон
и въртят се ягоди череши откраднати праскови
ръмжене на пудел и мъркане ласкаво
настръхнали нокти уши перушина
с риск да бъда неучтива обаче,
ще кихна
"любовта е въпрос на алергия", мъж ли го каза или
статуята чието прашно тяло
бръшлянът само би обгърнал; да посоча?
не е проблемът в тебе тате не е и в градината
статуи дървета ротативки, нито в изкушението
да избираш
от витрина - веднъж един ми каза да остана будна,
ала заспах и оттогава
се тъпча с приспивателни напразно
градините ме натъжават.