дъжд

не избрах думата, сама падна в ъгъла на стаята
какво по-естествено от
да слушаш тихи водни залпове върху стъклото
да кажеш дъжд? -
дъжд,
без дори да прицелиш око
в някоя капка
дъжд,
а дъждът е и синият шум по екрана и локва и писък
на две забодени в тротоара токчета срещу връхлитаща кола.

тя влачи черната си, мокра рокля с достойнство;
мокър от дъжд не се бои, така си шепнат старците прегънати
под някаква стреха; тя пуска черни бримки от очите си вече
четиридесет години,
дъжд
така знам
че дъжд е имало дълго преди мен.

казвам дъжд; и капчукът тиктака.
казвам дъжд; не се замислям за реколти.
казвам дъжд и дъжд и дъжд и може би е спрял но дъжд и дъжд и
дъжд и думата вали и дъжд и дъжд и дъжд това което блъска вън и
дъжд и дъжд и дъжд не е от този свят и дъжд и дъжд и дъжд
не значи всъщност дъжд и дъжд и дъжд
не значи нищо