it is the ultimate love
after which
no stones return to their place. and as a nut removes it veil
with a silent crack, i buy a paper pack of kisses
and see no signs. i'm lost
but all the streets would lead to you: wet moss between
the rusty bricks, around the corner - a cab, a pigeon, a nylon face,
those small surprises on my way to you
with which i feed the minutes of awaiting. throwing stones,

това е страхотната любов
след която
камъните няма да се върнат по местата си. и както ядката се бели
с тихо пукване, така купувам си пакет целувки
не виждам знаците: изгубена съм
но всички улици ще отведат към теб. мъх, поникнал между
тухлите, такси, сконфузен гълъб или плик
малките изненади по пътя към теб
за да натъпча