deniz

твоят сън е лек, твърде лек дори
за среднощното ми непланирано
изплъзване: дори да изтънея,
ръката ти все пак ще ме придърпа -

вече трети час, сънят не идва
преброих мухите на тавана преброих
мъртвите в шкафа и онези
които не умираха навреме и обратно:
сляпа, опипвайки познатите стени на празнотата
прегъната в стомаха и, все още
недоносена
увисвам на врата на смътен страх

страхът има тъжни очи. все пак
паля цигара, пъхам я в устата му
докато
напълни дробовете му и два балона
се пръснат на перваза на прозореца:

отскачаш,
смутен си
толкова чернилка се изля върху главата ти
а ти само се опитваше да свириш на китара:

шапка бих била но съм пробита
куче бих била до теб
ала съм бясна
бих отворила вратата, бих мълчала
щом влезеш и откриеш
че е празно


тук времето
е ръка която къса
месо
от мостовете статуите цитаделата
и пъха ръката си в клетката: два нови
резеца
избиват в устата ми и кървя

няма
нищо по-лошо
от доброто начало

синьото
избиващо по веждата,

щастливата любов е
нищо повече от
свят който предстои

...

"...така че
разбирам тази тъга,"
ми каза,
"усетих я за пръв път
когато бях на 7 или 8.

една сутрин
седях на чина
и зяпах в една точка а тя връхлетя
като митично чудовище или оса или
нещо друго
изневиделица

не помня лицата им
помня
протегнатите им тревожни пръсти
просещи причина
защото
тъгата трябва да има причина,
нали?

казах им
че заекът ми е умрял" и той
бавно се вкаменява, облегнат на
моста в един твърде горещ следобед;
не точно август, но може би
листа сбогуващи се с клоните и

"можеш ли да я
прогониш?", попитах -

"не знам.
никога
съм нямал заек"

porno носталгия

облегнат на рамката
(на леглото)
той се съблича: отлющва кожата си
докато болката
напомпва пениса му с кръв

прекрачва рамката
(на леглото)
обхожда
тавана подобно муха а аз съм
паяжина лепкава ръка увиснала над
рамката и вътре е портрета ми при все че
(това ли съм аз):

кръвоносен трафик
вени
артерии
заплетени в пулсиращ сърцевиден възел:
систола
систола
систола
до пръсване
тристахиляди микроинфаркта в секунда и
днк от единици нули предимно нули
(понякога се чувствам толкова празна)
&
'това не е всичко, приятели'

...аз съм мухоловка изгнили плодове
мъртвата ми котка сладко сутрешно кафе
и ще лети любимият лети лети
но все пак ще кацне все пак
се върти -

любов моя,
чудо
(за три дни)
а после четиридесет
докато мъртвите любовници
заспят
в консерва:

ние сме сами
вечерята е сложена
ножовете - наострени
защото
времето е благоприятно за жертвоприношение:
(аз
или
ти?)

летят мухите ниско, скъпи -
ще вали.


Облегнат на рамката на леглото, той
се съблича: отлющва кожата си, докато
болката напомпва пениса му с кръв.

Гол е точно толкова, колкото искам:
кръвоносният трафик, сърцето -
пулсиращ мехур, зад чиито стени

се усмихват каменни антични кукли.
Той е острие: и аз пълзя по ръба му, прерязвам
пъпната връв и възторгната слуз

се втвърдява като восък по гърдите му:
Древността е косъм,
изтръгнат
от лепкавите пръсти на влечуго.

...моя любов, часовниците спряха, откакто
си отиде: тези тлъсти книги с история,
твърде тежки са, не им се доверявам.
вкочанена влюбена амеба & нито спазъм
към брега & нито дъх & нищо -

Черен еректирал обелиск
се издига към небето и е неизбежно
да падна на колене
и
да се моля.

той се смее и дърпа ципа си
надолу
коленете ми стържат и
отварям устни:

обичам да му духам, той е
саксофон
дисонантният писък в оркестъра
залп
в сърцето на скуката докато
се губя из нощните улици
полуоткрехнат прозорец полу
задавен шепот: не ме убивай
той е
тихата мелодия когато
светлините угаснат & стъпчат
небесната цигара

дениз

тя оставя четката си за зъби навсякъде
адски нехигиенично
сякаш би облизала стола мивката
изцапаните с кръв чаршафи
обичам мръсни приказки

тя оставя четката си за зъби
навсякъде
сякаш би облизала стола мивката
изцапаните с кръв чаршафи и
понякога се чудя
какво още мога да натъпкам в устата си?

той се смее дърпа ципа надолу
отговорът клокочи в гърлото и
бели лепкави спазми любов:

за новото начало,
bitanem,
гълташе и лягаше между краката му
без да си измие зъбите.

тя оставяше четката си за зъби навсякъде
адски нехигиенично
сякаш би облизала стола мивката изцапаните с кръв чаршафи
понякога се чудя, казваше
какво още мога да натъпкам в устата си

той се смееше, дърпаше ципа на панталона си
отговорът се изливаше в гърлото и
бели лепкави спазми любов
докато утрото кървеше по бедрата и:

за новото начало, скъпи, гълташе и
лягаше между краката му
без да си измие зъбите.

бронз

бронз

кръвта по чаршафите
е
ново начало:

и аз бих искала,
бих искала ужасно
да пробия
в гръбнака, под гръдната си
кост или в тила
дупката
в която ще ме чукаш
само
ти.

страхът има тъжни очи - все пак
паля цигара, пъхам я в устата му
докато димът издуе гръдния му кош и
два балона
се пръснат на перваза на прозореца -

аз ще умра от рак на белите дробове от
възловиден съсирек от смърт от септември



страхът има тъжни очи. все пак
паля цигара, пъхам я в устата му
докато димът издуе гръдния му кош и
два балона
се пръснат на перваза на прозореца:

слуз
кръв без раждане
прерязване на връв последвано от крясък
аз?
твърде тъжна за животно:

виждаш ли ме, татко? пуша.
връзките ми се увиват по ръката ти
събувам се и стъпвам на перваза

кутията е празна: няма катастрофи
носът ми е запушен и пробивам
слепоочието: време за начало

измъквам се на пръсти, спирам дъха си
но ти все пак ще се събудиш и
ще почнем
отначало: