deniz

твоят сън е лек, твърде лек дори
за среднощното ми непланирано
изплъзване: дори да изтънея,
ръката ти все пак ще ме придърпа -

вече трети час, сънят не идва
преброих мухите на тавана преброих
мъртвите в шкафа и онези
които не умираха навреме и обратно:
сляпа, опипвайки познатите стени на празнотата
прегъната в стомаха и, все още
недоносена
увисвам на врата на смътен страх