...

"...така че
разбирам тази тъга,"
ми каза,
"усетих я за пръв път
когато бях на 7 или 8.

една сутрин
седях на чина
и зяпах в една точка а тя връхлетя
като митично чудовище или оса или
нещо друго
изневиделица

не помня лицата им
помня
протегнатите им тревожни пръсти
просещи причина
защото
тъгата трябва да има причина,
нали?

казах им
че заекът ми е умрял" и той
бавно се вкаменява, облегнат на
моста в един твърде горещ следобед;
не точно август, но може би
листа сбогуващи се с клоните и

"можеш ли да я
прогониш?", попитах -

"не знам.
никога
съм нямал заек"