той се смее и дърпа ципа си
надолу
коленете ми стържат и
отварям устни:
обичам да му духам, той е
саксофон
дисонантният писък в оркестъра
залп
в сърцето на скуката докато
се губя из нощните улици
полуоткрехнат прозорец полу
задавен шепот: не ме убивай
той е
тихата мелодия когато
светлините угаснат & стъпчат
небесната цигара
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment