страхът има тъжни очи. все пак
паля цигара, пъхам я в устата му
докато
напълни дробовете му и два балона
се пръснат на перваза на прозореца:

отскачаш,
смутен си
толкова чернилка се изля върху главата ти
а ти само се опитваше да свириш на китара:

шапка бих била но съм пробита
куче бих била до теб
ала съм бясна
бих отворила вратата, бих мълчала
щом влезеш и откриеш
че е празно


тук времето
е ръка която къса
месо
от мостовете статуите цитаделата
и пъха ръката си в клетката: два нови
резеца
избиват в устата ми и кървя

няма
нищо по-лошо
от доброто начало