обезкървено
утрото допълзява в бяла дреха

в бледозеления коридор
настръхва
в таралеж от стерилни игли

сменя чаршафите
попива уличната светлина с хавлии
слага
ръка на челото ми и ме отвежда
до прозореца: помахай на света

вън са цветните афиши
стъпките
здравето
като едва позната мелодия:
заглъхва докато паметта ми
сумти
в опити да я наподоби - и какво ако
съм танцувала на нея, и какво
ако в шапката на музиканта
някой
е хвърлил око
като чуждестранна монета
без стойност? -

иглите са наострени
достатъчно
за да не усетя пробождането:
червено
кръвта, която се отдалечава
светофар
израстващ пред улица
свиваща се на кълбо
в неизбежна зима