къса предсмъртна баналност: не би могъл да се лишиш от скосения поглед в огледалото, с леко навлажнена буза, нали?
тънка слюнчена бримка разделя лицето на две половини, разкривени асиметрично -
почерняваш отляво, отдясно се лющиш. сгъвам салфетки в дъното на кошницата:
така си натежал от смърт, от любов към живота, малки афористични зърна, трошащи се между зъбите, парченца зъби;
езикът ти, непреднамерено остър и няколко последователни кадъра, в които сменяш маските на увяхването -

все още имаш вкус, все още не се нуждаеш от сол: потапям ръце в предродилни води, отмивам унеса, разтварям скърцащите ти гърди и прочитам сърцето ти -
докато очите се избистрят достатъчно, за да се огледам и сбогувам с теб:

- обичах те, когато нехайно тичаше с разкопчано палто, а отдолу пляскаха черни гарванови криле. те никога не поделиха червея си с мен и аз скърцах със зъби ненавистно: ти си припомни звука от тебешир, стържещ черна дъска и по навик замълча.
- обичах те, когато погледът ти изстъргваше мека кървава следа върху тила ми. ти никога не погледна лицето ми, при все че се влюбваше само в лица, а аз бършех, гримирах, залепях маските си с тревога и суетност.
- обичах те, когато се давеше в евтин алкохол и дефектната помпа на сърцето ти изстрелваше невронни снаряди в черепа, пръстите, пениса ти: всичко в теб се втвърдяваше. Oмеквах като гума и сънувах, че съм твоя кожа.
- обичах те, когато умираше непреднамерено и убедено като глупакът, изпънал пръстите си в шпиц на самия ръб и възмутените, възторжени тълпи с мрежи за риба. целият свят бършеше носове пред некролозите ти, а аз дъвчех фъстъци и четях притурката към вестника:

"...Похапвали печена тиква с мед и орехи, когато влакът разкъсал червената лента и срязал пръстите на краката им. Тя изпищяла, а той унесено загледал своите, които израствали наново като гущерови опашки; и си припомнили една гравюра отпреди стотици години на змия, изяждаща опашката си.
Тогава разбрали, че умират различно: тя закопчала палтото си, измъкнала билет от скъсания джоб и го подала към устните му; той го перфорирал.

Така започнало едно дълго пътуване, в което никой никога не се обърнал; но все пак
стъпките на сенките, следващи по петите им, постепенно затихнали."

В джоба си намерих стара рисунка на черна врата. Фините листовидни орнаменти преливаха в чудовищни глави, кози крака и криле, израстващи от едър торс, облегнат на рамка от тъмно дърво;
не изпитах страх, нито любопитство.