тази вечер
не бих искала да подлагам стъпало с цитат в началото на текст. нито да отвръщам поглед от безсловесния, безмислен хаос вътре и да описвам инвентара на стаята: чашите, белите кореми на мъртвите риби, натрапчивото присъствие на иконите са ми познати до втръсване.
отегчена съм и от елегантни и недотам хлъзвания към поредица образи от съновидение: без друго в последните години сънищата ми са крайно непродуктивни и фрагментарни.
като старец, предъвквам видяното преди много време; плюя го и мирише на все по-гнило. нима е чудно, че не засищат глада?

почесвам се по главата, косата ми е малко нещо мръсна; но утре ще се къпя, сега решавам, че е необходимо нещо повече от силна емоция или вдъхновение - какво, по дяволите, е вдъхновение?, за да насиля инерцията си и да не зарежа този текст. започнах с ясното съзнание, че а)