и какво ако в края на краищата
всички краища
се сплитат на възел: тук, в твоята стая
която намирам променена
при все че се отбивах всяка нощ

едва сега обръщаш къдравата си глава
върху възглавницата, едва сега
ме виждаш и смутено плъзваш погледа си
по предметите, опипваш ги и връщаш на местата им:
като че ли така сънят ще се отмести
и прах наново ще засипе
оголените рани от разместеното.

не сънуваш,
аз сънувах
твърде дълго; не сънуваш -
аз съм чуждата, за пръв път влизам
поглъщам сънен мирис на чаршафи, таблатури,
скъсана е трета струна, а черното перо е синьо.
започнатите книги са захвърлени; в ръката ти
лежат измачкани крила: сто тридесет и първа страница,
убиецът е друг и жертвата наново
се губи в неестествено затихналите улици.

отново срещат се, отново заговарят;
претеглят
олекналите си залози и издуват
бузи в зле прикриван блъф: не сънуваш,
аз сънувах -
прочетох тази
и много други книги.

не сънуваш
аз сънувах -
наново свивах в същата пресечка и гадаех
с какво ще ме убие този път:

поняга е нож,
понякога горчи.
понякога приспива,
понякога боли.

начупено, зараснало накриво: така, ръката ми
която те завива,
отдавна не е моята ръка: сънувах дълго, върнах се и
няма да посмея да вдигна одеялото,
под което твоят сън
се свива като котка, няма да затворя книгата, да смъкна
очилата от затворените ти очи - все някой
се събужда пръв
облича се, измъква се на пръсти

неволно се забързва, подминава
сергии с вестници, последната им страница
със стари вицове, обяви и убийства.