десетминути

7.59pm

мислех за това
преди години
когато мъртвите кръстосваха деня с бутилки бира
какво да правиш цяла вечност питам те

не виждам нищо през стъклената зеница на ларвата
бог номер 94
закъснява с тридесет минути
претъпкано сърце и никаква любов
в последните минути на ноември

дъждът разказваше че някъде
на ъгъла на седем улици
нервите Му
се скъсали, избухнал гняв
от електричество и хиляди очи втрещени
се втурнали под гумите - какво да правиш
тридесет минути питам те

- - -

в ъгъла на осембезедна
зее кривогледа бездна
лягам накриво над мен бръшлянът
пада в конвулсии: казах ли ти нищо няма
да живее тук никой няма няма друг

оголените нерви на ноември
прилягат на шията ми
твърде добре
възела стягам разтягам локуми
ненужните думи ненужните думи
в ъгъла на осемиедна

снегът си спомних беше черен
фенерът бягаше през клоните и студ
изяждаше мозъка в костите

костта това е онова което утешава
ноември в хаоса на ступора
приляга ми добре ноември не смяташ ли
аз смятам смятам смятам
изминали са цели пет минути
от ъгъла на седем улици
шест от които затворени седем дни в седмицата
седмата захапва си опашката и бяга
по петите ми къде за бога да отидеш
в осемипет?

необходими са дълги часове на систематична дисциплина докато паметта привикне с аксиомата за отправна точка и движение в една посока
тридесет минути са задоволително пренебрежими ако бъдат съпоставени с абстракцията вечност за удобство кажи ми удобно ли ти е
в тридесетишестата минута почувствах нечия ръка отзад и нечия отпред искам да сляза искам да сляза искам да сляза господи за какво са ми
всичките двестаинещо кости ако не мога да измина пътя си до теб сама вървейки

осемидевет смятам
дотук
убила съм десет минути

сметката излиза
/през носа/