...защото си удавник, а те скубя
с крясъци: Спасение
в 5 сутринта е фалшива монета

гола,
облегната на рамката на леглото,
зад която светът ми се срива.

не искам да те помня все така
не искам да те помня изобщо
сънят ми е хлъзгав и потен претъпкан с монети
телефон в чиито вени плъзват непознати гласове
изстрелват залповете си в главата ми докато се пръсне

в леглото
където спиш и хапеш устните си:
още час и нещо
и ще съм твоя: унизена до поискване, летяща
твърде ниско -

ще вали?