записвай си сънищата

гледаме цирк на някаква гара
прикривам цинизма си с ръка
като недъг
санитарки и медицински сестри изпълняват сложни акробатични фигури
дъждът ме натъжава, казвам му че този свят би могъл да е и по-хубав
границата между мечтател и просто смахнат е твърде тънка
но някои обичат да поглеждат в кофите
просто за разнообразие

жената-мъж от дианабад продава фъстъци
дъжд от люспи, меки и солени като
избледняващ сън в глава, откъсната и хвърлена през прозореца
минувачите прочитат носталгия в очите и, но
"това не е първият живот,
няма да е и последният", преди да се търколи надолу по улицата на
неограничените възможности

и пликове с месо във фризер

шизо сън

аз и евгени заминаваме някъде, оказваме се на някаква гара, където гледаме цирк.
гарата ми е позната, но не се сещам откъде. седим на каменна ограда и гледаме как болнични санитарки и медсестри изпълняват акробатски номера, подреждайки се една върху друга.
там е и жената-мъж от дианабад, евгени го нарича "лудия милко", който влачи със себе си дете-идиотче с мръсна черна коса. евгени и милко имат някакъв проблем с бащите си.
евгени снима непрекъснато: акробатите, мен, когато си мисли, че не гледам и т.н.
запознава ме с 3 негови приятелки, които си тръгват (2 от тях), 3тата разказва виц и забелязва, че ние се натискаме. става и си тръгва огорчена. първо правим секс за кратко, а после гледаме небето или нещо такова.
седим в една тъмна обща баня, където той ми разказва за милко; тогава милко се появява.
започваме да се гоним, аз се крия зад евгени; после бягам сама от тях в подлеза. детето се появява отвсякъде, но аз бягам много бързо.
(на гарата евгени фотографира куче и коте, по някакъв начин снимките му се превръщат в плюшени играчки. казвам: какъв готин мъж с хоби - плюшени играчки и се хиля, но се оказва че го казвам на някаква негова приятелка и пак се хиля)

имаше и пликове с месо във фризери.