федър

...сега си спомням, когато те попитах: кое е добро и кое не е добро?
ти каза, че няма отговор. каза, че всъщност отговорът е преди способността да отговорим и да го изразим с думи или не отговори изобщо. не помня, но често се връщам към това и понеже нямам дар слово да обясня какво си имал предвид, бих казала, че отговорът е интуитивен.

но и това не е достатъчно, федър.

чудя се къде си сега. сигурно четеш, облегнат на някакво дърво в покрайнините; разпънал си синята палатка на плажа и пиеш бира, а вълните достигат пръстите на краката ти. ставаш и с бутилка в ръка започваш да танцуваш; наричаш го "танц", а това са поредица от абсурдни, неуместни движения, над които избухва твоята луда усмивка и те превръща в дете, каквото винаги си бил отвътре. после вадиш хартиен плик с ябълки, локум, цигари, вино. книга, керуак или милър примерно; окъсана тетрадка, в която записваш шантавите си мисли, а после дълго се чудиш какво си знаел тогава, което не знаеш сега.

разплача ли се или разкрещя пред теб, ти се усмихваш: усмивката не е стена, а огледало. и аз спирам, не от утеха, а срам. черните струйки под очите ми дълбаят едни и същи вади: надолу към скулата, вляво, до ъгълчето на устата -

и така нататък, федър, наистина ми е писнало да мисля за себе си.