recipe for rebirth

- ...и няколко дни по-късно се озовах тук. това е.
- това е всичко?
- всичко, което си спомням.

висока тъмна фигура, изрязана в яркожълт прозорец. изостреният пръст на перо, мирис на мастило. произволно разпиляни ъгли.
срязване.

-... но вие го знаехте така или иначе, нали?
усмивка.
- защо, по дяволите, поискахте да го разкажа?
- добър слушател съм. пък и, ако ще правим това, за което си дошъл, не е зле да си припомниш още веднъж всичко и да помислиш пак дали си готов да се разделиш с него.
- мислил съм достатъчно.
- ти си хлапе. ти не мислиш; залюти ли ти на очите, се втурваш да смъкваш картините от стената и вярваш, че това ще помогне.
стените са голи.
- ...само че не помага. виж си подутите очи, приличаш на недоспал мъченик. и откога не си се хранил?
бута пред него чиния с кървавочервено месо.
- не ми се яде.
- е, както решиш.
огромен къс увисва в устата на черната фигура, кръвта потича на тънки струйки. избърсва ги с ръкав и се облизва.
- виждам, че си нетърпелив. обаче няма защо да бързаш. наслади се на паметта си за последно; заиграй се с някой натрапчив и дразнещ спомен, стопи го, размачкай го и го извай така, че да ти хареса. разкажи го няколко пъти, с различна интонация. не го променяй изведнъж; започни от някой детайл: примерно онази покривка, тя не беше зелена, тя беше в червено каре, спускаше се почти до земята; и не беше лято, а някаква ранна есен, във всеки случай листата бяха кървавочервени, а после окапаха; и няма нищо по-красиво от късната есен... и така нататък. важното е да си повярваш сам; ужасно е да съзнаваш, че си лъжец.


беше лято: купа с череши върху масата и светлината отляво, в източния прозорец, когато телефонът иззвъня.
всъщност лятото беше към края си; циганско лято, което си е ранна есен. черешите са презрели и е по-добре да купиш круши, купа с яркожълти круши върху масата. въпреки че изглеждат като восъчни, защото през октомври крушите са хилави и недорасли, ти си извървял дълги, хлъзгави улички, преди да намериш последната сергия, последните восъчни круши, последният ден на есента. на следващия ден вали сняг; на по-следващия също, тогава подметките затъват в бялото и е толкова красиво, че не ти се прибира.
купата на масата е празна и си наливаш чаша вино, облегнат на прозореца, в който слънцето залязва.
"беше дълъг ден", мислиш си, ужасно дълъг ден.
и се надяваш, че зимата ще свърши скоро.