счупих стъклото
за да разбера
че светът вън е прекрасен и нов
и изровените антики
са фалшиви

нахрани ме с крясъци
напълни ме с минало
защото съм празна
в един препълнен град

фойерверки
излитат между бедрата на вселената
време за начало


и напразно съм изравяла антики
от епоха
погребана отдавна
с отворени
очи

счупих стъклото
но въпреки това
дъждът изтече по пръстите ми като восък
бях прогизнала отвътре
бях изгнила и
сънувах пустини твърде дълго

светът се разбива под моя прозорец
светът се разбива под моя прозорец
с ликуващи крясъци

фойерверки
излитат между бедрата на вселената
с непоносима светлина

вестниците връщат брояча на нулата
защото е време за начало
и финалните надписи
звучат фалшиво