...

струва ми се, че ще го помня вечно: окървавената глава, отметната върху жълтеникавия чаршаф и онази странна усмивка, казваща: "не мисли за смъртта"

прибирах се дълго и по пътя изпразник джобовете си от всички дреболии, натрупани през миналите седмици: листчета с телефонни номера, хартии от цигари, опаковки, топлийки, ключ, който не знам какво отключваше, снимка, гранясал гланц за устни.

хладни вълни на спокойствие, докато наблюдавах мръсотията да изтича в канавките: вече нямаше какво да правя там. бях пристигнала с някакъв багаж, но вече не разпознавах своите неща между старите, претъпкани мебели на хотела и си тръгнах без нищо. не платих, поне така ми се струва, но на сутринта си купих с последните пари вестник и прочетох за някакво убийство.

"не мисли за смъртта". сгънах листа в корабче и го пуснах в канала.