...Мисля, че моят скъп университет може да си окачи тази забележителна фраза на входа като поздрав към всеки, който се изживява като свободомислещ човек. Естествено, че е ааааадски важно тръбите на ВЦ-то и тези на кухнята да съвпадат. Естествено, че между дневната и трапезарията не бива да има голямо разстояние, щото, представи си, "човекът се наяде и му се догледа телевизия" - и цеееели 5 метра до заветния диван и купата с пуканки.
Не че ми е ден за сарказъм; не ми е ден за нищо. Трети ден в София и вече ми е писнала, пътува ми се върло и вече стягам най-чаровната си усмивка за утрешния стоп.
Wish me luck. :)
п.п. Ако целият комфорт, който се опитваме да изградим около себе си било с архитектура, било с някакви социални улеснения и т.н. има за цел да ни спести нужните усилия - егати комфорта. От нищо не се затъпява, както от мързел. Move, for god's sake!
Струва ми се, че контактите между хората стават все по-лесни, все по-casual, като че да се избегне необходимото усилие да проникнеш и разбереш нечий чужд свят.
Nausea, драги ми Сартр? Просто Сартр хронично е ставал със задника напред. :)
Мисълта, че има пътища, планини, промени и наистина прекрасни хора ме спасява от останалото; а понякога и от цялата ми лична гадост.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment