Sunday, January 6, 2008

вместо лека нощ

...малко антонио фернандес-молина, ан секстън, джими м. и георги рупчев



Обсерватория

Ъглова скорост на страха: 7,3 с прекъсвания.
Надежди: Тези които може да вложи паниката в една погрешна сума.
Сън: Виждам три пещери. Първите две украсени с цветя. Обезглавена жена, в третата.
Планове: 7, 4, 7 и да конструирам стол.
Готовност за вървене: Върху някакви трупове.
Постижения: Добър резултат в лов на мухи.
Наблюдения: Чувствам се шпиониран. Имам остра болка в ръката под лакътя.
Намирам известно удоволствие
в четене на вестниците. Посети ме таен убиец.




Killing the love

I am the love killer,
I am murdering the music we thought so special,
that blazed between us, over and over.
I am murdering me, where I kneeled at your kiss.
I am pushing knives through the hands
that created two into one.
Our hands do not bleed at this,
they lie still in their dishonor.
I am taking the boats of our beds
and swamping them, letting them cough on the sea
and choke on it and go down into nothing.
I am stuffing your mouth with your
promises and watching
you vomit them out upon my face.
The Camp we directed?
I have gassed the campers.

Now I am alone with the dead,
flying off bridges,
hurling myself like a beer can into the wastebasket.
I am flying like a single red rose,
leaving a jet stream
of solitude
and yet I feel nothing,
though I fly and hurl,
my insides are empty
and my face is as blank as a wall.

Shall I call the funeral director?
He could put our two bodies into one pink casket,
those bodies from before,
and someone might send flowers,
and someone might come to mourn
and it would be in the obits,
and people would know that something died,
is no more, speaks no more, won't even
drive a car again and all of that.

When a life is over,
the one you were living for,
where do you go?

I'll work nights.
I'll dance in the city.
I'll wear red for a burning.
I'll look at the Charles very carefully,
wearing its long legs of neon.
And the cars will go by.
The cars will go by.
And there'll be no scream
from the lady in the red dress
dancing on her own Ellis Island,
who turns in circles,
dancing alone
as the cars go by.




Always a playground instructor,...
never a killer. Always a bridesmaid
on the verge of fame, or over,
he maneuvered 2 girls into his
hotel room. One, a friend,
and a newer stranger, vaguely
Mexican or Puerto Rican.

Poor boy's thighs & buttocks, scarred
by a father's belt. She's trying
to rise. Story of her boyfriend
& teen-age stone death games.
Handsome cat, dead in a car.

Come here
I love you.
Peace on earth
Will you die for me
eat me
this way
the end

- I'm surprised you could get it up.
He whips her lightly, sardonically
w/ belt.
- Haven't I been thru enough? she asks.

The dark girl begins to bleed.
It's Catholic heaven. I have an
ancient Indian crucifix around
my neck. My chest is hard
& brown. Lying on stained &
wretched sheets w/ a bleeding Virgin.
We could plan a murder, or
Start a religion.



Чувство за бавно изчезване

Слязохме в бара. Посрещна ни вяло
дансингът като вдовец.
Нямаше никой - ни келнер, ни дявол,
а отгоре се чуваха
гласове.
Магнитофонът, невидим, броеше
нашите и без това броени дни
и примигваха слепи прожектори
с ослепителни
светлини.
Те безшумно се сгромолясваха
в притъмнелите огледала.
Като кубчета лед разпиляха се
незащитените ни
тела.
Аз почувствах как изчезваме -
бавно,
всеки на своя стол,
как политаме, как се стопяваме
като подпалени
фигурки от станиол.
Изведнъж ми се стори, че ние сме призраци
с пуловери, с дънки, с палта
и смутено усещах под ризата
изплъзването на плътта.
В мен се наежваше
далечна
ултразвукова тишина
и гаменски търсих убежище
в твоите колена.
Може и да сме опитни зайци
с програмиран живот и смърт.
Много им здраве на цивилизациите
отвъд.
Аз просто исках да скрия в сянката
притъпените си сетива.
Нека ни мислят за всякакви.
А какви сме? И ние
не знаем това.
Ние танцувахме... С последни сили
обикаляхме дансинга в кръг.
Някъде долу се движеха нашите сухожилия,
кости,
мускули,
стави
и кръв.


No comments: