плажът, тънката му кожа от пясък
отдолу прозира
стоманата: изкуствен,
ръцете,
огъвали скелета му, се оттеглят
настъпват летовници, ярки хавлии
поглъщат дъха на варовик:
плажовете са мъртви, крещяха афиши
плажовете са мъртви но
никой не чува
сгънат прилежно във летния куфар
плажът, тънката му кожа от пясък
отдолу прозира
стоманата: изкуствен е,
a work of art. дело на ръце,
оттеглили се обратно в морето, а аз
дори не съм единствената тук.
безкрайно далече от всички пътища
без цигари
без мисли
слепият пулс в окото: виждала съм те преди
да задам въпроса си на времето
и всичко
казвам, всичко
да е въпрос на време
изплети от пясъка мрежа за мъртви риби
покани тълпите си, безумните деца
пътеките захапали опашките си
деня, разтворил устните си във прозявка
и мухите
спускащи се вътре на спирали
извикай другите, извикай другите
и другите, и другите, и другите
извикай
не съм тук, празнувайте с мен
колко много не съм тук
колко много не съм
към какво расте косата, срязла огледалото?:
протягам пръсти, не кървя, не
мога да бъда наранена.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment