20:49

we are not constant
we are an arrow in flight
a sum of the angles of change

първоначално всяка промяна се проявява като объркване. дезориентация, ако мога да кажа това. ако разполагаш в себе си с мислите, опита и представата за някаква посока, то какво всъщност променяш? ако те не отпадат по пътя, значи са просто инструменти и служат на някакво надграждане или укрепване, но не и на промяна.

а къде е границата между промяната като необходима, жизнена сила и разпокъсването, разпадането на фрагменти, които после е невъзможно да съшиеш наново? или граница няма? - второто се явява недовършено първо, крайният резултат на развитие, което само по себе си е имало потенциала да те промени, да развие нещо в теб, но по една или друга причина след разрушаването, което е нужно за всяко ново изграждане, такова е нямало.

двата полюса - рутината на стагнацията, умерения, "необъркан" живот и дисоциацията, объркването, което променя всичко във всеки един миг, разрушавайки всякакво усещане за континуитет - и двете унищожават, но по различен начин.

колко тънко е острието между тях зависи от адски много неща. дали ще успееш да вървиш по него? - дали ще се плъзнеш в едната посока и какво ще последва, дали ще осъзнаеш какво ти се е случило. струва ми се, че осъзнаването е възможно само по ръба му.

рутинизираният, застоял живот и шизофренната обърканост не съзнават.
Съзнанието е крехко, остро, болезнено и неопределимо; като друго лице на съня, което притежава своя собствена логика.

какво означава всичко това? - не знам. на няколко метра от мен спи адашката, а докато спи, е много красива. в хладилника вони на развалена храна, а за да прекосиш стаята, трябва да направиш финт над купища картони, книги и чертожни пособия. :) имаме цигари, кафе, мляко. не знам какво означава това. но ми е нужно, адски ми е нужно, за да не се изгубя напълно.

п.п. това за стрийм ъф коншъснеса не беше лоша идея. дотук с редактирането.
и да звуча объркано и несвързано, нищо ново :).