бих могла да започна от въздуха, скрит под стълбите
или парапета: студеният дъх на живота отвън, който наблюдавам
през пропукано стъкло.
след вратата не следва непременно стая; стаята не винаги е
сбор от часовете, в които спокойствието
чете вестник, облегнато на себе си. не знам нищо,
coffee break в продънения следобед. какво друго, освен да се смеем?
I've got the spirit, but lose the feeling.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
3 comments:
залагам на духа
и кафето е необятно дори
на наф сайта не работи :(
вярно, да му се не види :) оправих го.
(познах те и аз :) здравей и тук ;))
Post a Comment